Сочи прие 67-ата световна среща на скиорите журналисти
Този уикенд - 1 и 2 февруари 2020 година белият кортеж при дамите алпийки ще премери сили на олимпийското трасе от зимната олимпиада в Сочи 2014 година в съветския курорт Роза Хутор. По северните скатове под локалния планински отличник Роза Пик (2320 м) надпреварите за снежните дами на FIS са програмирани за два дни: 1 февруари, събота - втурване и в неделя, 2-ри февруари – супер великански слалом.
Повече от несъмнено е занапред, че спускането и суперджи-то ще бъдат на черната писта „ Женский олимпийский спуск ”. Лично, на място и онлайн предходната седмица видяхме по какъв начин се гласи въпросното трасе по рецептата на FIS за неотстъпчивост. Това можаха да следят и близо 130 журналисти-скиори, пристигнали от 25 страни от Европа, Америка и Азия в олимпийското село на Роза Хутор, с цел да се състезават в 67-та им годишна ски среща. Съвместни и общителни домакини на срещата бяха журналистическите ски клубове на Русия и Казахстан.
Вестникарите, радиожурналистите, водещите и другите медийни деятели, въпреки и да са скиори и бордисти обаче единствено гледаха трасето за Световната купа. Журналистическия великански слалом беше на друга писта по-лека, по–мека и по-къса. В олимпийски курорт пистите са общо 102 км - 18 км зелени, 40 сини, 29 червени и 15 черни. 140 дни годишно за каране от декември до април дават обещание от курорта в случай че е рекъл Господ, само че и благодарение на снежните оръдия, несъмнено. Те не стопират даже и когато падна нов сняг от най-малко 80 см, видяхме го с очите си. За Русия тока, горивото и водата наподобява не са им проблем, та снежните “кенон ”-и бичат нон-стоп и през нощта, което си е малко кофти тъй като са шумни. Та не можеш да спиш на отворен прозорец, когато си с view към пистите. И при всичките тези оръдия да се чудиш от кое място се взимат камъчетата по пистите, изключително по зелените, където става огромен наплив от фенове скиори. Явно има още на какво да се учат руснаците, иде ли тирада за квалитетни пистови условия, освен за спортните трасета.
В курорта пистите се обслужват от 29 съвременни лифта - 7 кабинкови, 11 седалкови, 7 влека и 4 преносими пътеки вид конвейр. До конвейрчетата на няколко пъти прибягвахме и ние на прибиране. Защото са на такива места, където посредством тях взимаш височина по ската, та след това да не се буташ до входа на топлата скиорна на ski in/out хотела. Гевезлъци всякакви, само че като го има, за какво да не го ползваш.
Но да се върнем на пистата за идна женска Световна купа този уикенд Местните, а и всички други „ международни ” писти нямат нищо общо с мазните алпийски трасета за феновете скиори, като тези в Италия, Франция и Австрия. За спортните писти изискванията на FIS са други – с изключение на да са стръмни и необятни, само че и да са задоволително заледени и твърди. И по-трудно да стават на познатите ни ребра, около слаломните колове. Това условие цели да обезпечи от малко малко идентични условия, както за състезатели от първа група, по този начин и за тези с по-заден номер. Та за задачата сме виждали едно време по какъв начин се полива с маркучи снежната писта и водата да я направи твърда, напряко лед. Стъпвал съм със ските на такава писта и когато е стръмна колкото да съм се задържал даже косо на ската. На такава писта, когато е стръмна и без ски единствено по обувки мъчно се закрепваш. А пък с нашите любителски ски, колкото и от висок клас да са и колкото и да са с добре наточени кантове с верния за нон-профитата градус, не помни.
В Роза Хутор заснехме по какъв начин подготвяха трасето за втурване: Дълъг пожарен маркуч, ситуиран на зигзаг се провлачва методично по пистата, насочван от 20-тина оператори без ски на краката. Легналият на снега маркуч го ръководят с някакви железни хващачи. Ритмично на към 30-50 секунди се чуваше изразителен тон, като от механична помпа и частите на маркуча като по команда бяха леко премествани по ската. Разсъждаваме, че от пожарния шланг, най-вероятно на тънки струйки излиза вода, която да заледи трасето и да го направи с нужната неотстъпчивост. В това време пистата беше затворена, само че по умишлен тунел туристите-скиори минаваха под нея. Така и техният кеф не страдаше от това, че в курорта се готвят за Световна купа.
С две думи да се прави спортно трасе по никакъв начин не е елементарна работа. Българска горделивост изпитах, когато в нета открих, че за олимпиадата в Сочи през 2014 година на снежните трасета в Роза Хутор са работили и 3-ма българи. Двама са били квалифицирани водачи на снежните ратракове за утъпкване на пистите, а третият е бил от високите снежни експерти, виновни за трасетата. Става дума за някогашния наш скиор алпиец и началник на скоростните надпревари от олимпийските игри в Сочи и началник на международните купи в Банско Валентин Стефанов.
Тихомир Шолев
Повече от несъмнено е занапред, че спускането и суперджи-то ще бъдат на черната писта „ Женский олимпийский спуск ”. Лично, на място и онлайн предходната седмица видяхме по какъв начин се гласи въпросното трасе по рецептата на FIS за неотстъпчивост. Това можаха да следят и близо 130 журналисти-скиори, пристигнали от 25 страни от Европа, Америка и Азия в олимпийското село на Роза Хутор, с цел да се състезават в 67-та им годишна ски среща. Съвместни и общителни домакини на срещата бяха журналистическите ски клубове на Русия и Казахстан.
Вестникарите, радиожурналистите, водещите и другите медийни деятели, въпреки и да са скиори и бордисти обаче единствено гледаха трасето за Световната купа. Журналистическия великански слалом беше на друга писта по-лека, по–мека и по-къса. В олимпийски курорт пистите са общо 102 км - 18 км зелени, 40 сини, 29 червени и 15 черни. 140 дни годишно за каране от декември до април дават обещание от курорта в случай че е рекъл Господ, само че и благодарение на снежните оръдия, несъмнено. Те не стопират даже и когато падна нов сняг от най-малко 80 см, видяхме го с очите си. За Русия тока, горивото и водата наподобява не са им проблем, та снежните “кенон ”-и бичат нон-стоп и през нощта, което си е малко кофти тъй като са шумни. Та не можеш да спиш на отворен прозорец, когато си с view към пистите. И при всичките тези оръдия да се чудиш от кое място се взимат камъчетата по пистите, изключително по зелените, където става огромен наплив от фенове скиори. Явно има още на какво да се учат руснаците, иде ли тирада за квалитетни пистови условия, освен за спортните трасета.
В курорта пистите се обслужват от 29 съвременни лифта - 7 кабинкови, 11 седалкови, 7 влека и 4 преносими пътеки вид конвейр. До конвейрчетата на няколко пъти прибягвахме и ние на прибиране. Защото са на такива места, където посредством тях взимаш височина по ската, та след това да не се буташ до входа на топлата скиорна на ski in/out хотела. Гевезлъци всякакви, само че като го има, за какво да не го ползваш.
Но да се върнем на пистата за идна женска Световна купа този уикенд Местните, а и всички други „ международни ” писти нямат нищо общо с мазните алпийски трасета за феновете скиори, като тези в Италия, Франция и Австрия. За спортните писти изискванията на FIS са други – с изключение на да са стръмни и необятни, само че и да са задоволително заледени и твърди. И по-трудно да стават на познатите ни ребра, около слаломните колове. Това условие цели да обезпечи от малко малко идентични условия, както за състезатели от първа група, по този начин и за тези с по-заден номер. Та за задачата сме виждали едно време по какъв начин се полива с маркучи снежната писта и водата да я направи твърда, напряко лед. Стъпвал съм със ските на такава писта и когато е стръмна колкото да съм се задържал даже косо на ската. На такава писта, когато е стръмна и без ски единствено по обувки мъчно се закрепваш. А пък с нашите любителски ски, колкото и от висок клас да са и колкото и да са с добре наточени кантове с верния за нон-профитата градус, не помни.
В Роза Хутор заснехме по какъв начин подготвяха трасето за втурване: Дълъг пожарен маркуч, ситуиран на зигзаг се провлачва методично по пистата, насочван от 20-тина оператори без ски на краката. Легналият на снега маркуч го ръководят с някакви железни хващачи. Ритмично на към 30-50 секунди се чуваше изразителен тон, като от механична помпа и частите на маркуча като по команда бяха леко премествани по ската. Разсъждаваме, че от пожарния шланг, най-вероятно на тънки струйки излиза вода, която да заледи трасето и да го направи с нужната неотстъпчивост. В това време пистата беше затворена, само че по умишлен тунел туристите-скиори минаваха под нея. Така и техният кеф не страдаше от това, че в курорта се готвят за Световна купа.
С две думи да се прави спортно трасе по никакъв начин не е елементарна работа. Българска горделивост изпитах, когато в нета открих, че за олимпиадата в Сочи през 2014 година на снежните трасета в Роза Хутор са работили и 3-ма българи. Двама са били квалифицирани водачи на снежните ратракове за утъпкване на пистите, а третият е бил от високите снежни експерти, виновни за трасетата. Става дума за някогашния наш скиор алпиец и началник на скоростните надпревари от олимпийските игри в Сочи и началник на международните купи в Банско Валентин Стефанов.
Тихомир Шолев
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ